Живот след смъртта

Сърцето си в сиропиталище за чувства, 

ще пратя,най-безмилостно, аз, още днес. 

Там всички чувства да изтръгнат, 

ненужни и на него... и на мен.    

Капан за сънища не ми е нужен, 

безсънието ще е моята присъда. 

Най-страшният кошмар нощта ще бъде, 

горчивата и сладката победа.

Кръвта по устните ще ми напомня, 

че жив мъртвец съм, възродил се от смъртта, 

получил дар неземен, но и прокоба черна, 

да броди вечно сам, по тъмната земя.    

 Е.П.

Изгубени

Безнадеждно изгубени 

в лабиринт от лъжи, 

дълго лутат се двама 

между спомени и мечти.    

После безмълвни,оглеждат се 

в езеро от сълзи, 

образи избледнели, 

дъжд тихо вали.    

Но слънцето се показва, 

показват се и дъги. 

Изгубени двама намират се, 

дъждът е спрял да вали.     

Е.П.

Сън

Спят.Сън непробуден, 

моите плахи надежди. 

Вън.Вечер е тъмна, 

вярата гасне полека.    

Спи.Сън на заблуда, 

големият шумен град. 

Вън.По улици пусти, 

лампи чезнат сред мрак.    

Спя.Сън приказно чуден, 

без да затварям очи. 

Вън.Вече се съмва, 

слънце над водопад от лъчи.

Е.П.

Любов

Любов,обричаща на самота, 
любов между живота и смъртта, 
любов по-дълга и от вечност. 
Любов,която идва тихо, 
с плахи стъпки през нощта.

Е.П.