Любовта е най-красивото цвете

Осъзнах една горчива истина за цветята. Те предсказват края на една връзка. Показват кой кого ще нарани пръв или ще се предаде...
Днес той откъсна люляк за нея, а тя го забрави в дома на своя приятелка. Сети се по пътя за вкъщи, но не се върна за цветето. Нито на този, нито на следващия ден. Тя първа забрави. Първа се отказа от любовта. Първа предаде чувствата му.
 

 

А само преди няколко месеца...
Момчето, в което бе лудо влюбена, ѝ обеща роза. Но това беше шега. Лъжа. Такива бяха и чувствата му - дребни, насмешливи, измамни. Роза подаряват способните да обичат силно. А той не беше сред тях. Подари ѝ само надежда. Но и тя изтля. Увехна с последните есенни цветя и умря с настъпването на зимата.
След него дойде друго момче. На 14 февруари ѝ казаха, че ѝ е купил огромен букет рози. Тя чака с нетърпение да я потърси цял ден. Но той не го стори. После реши, че се е объркала. Най-добрият му приятел е купил букет рози за момичето си, а не той. Каква глупачка е била. Уви! Късно разбра... букет за нея е имало. Но момчето го е отстъпило на приятеля си. Така както се отказа от цветята за нея, после се отказа да се бори за чувствата им. Постави приятелството пред любовта. Както букета му отиде в ръцете на друго момиче, така после сърцето му попадна в дланите на друга...
Цветята крият могъща сила! Ако обичате някого, подберете точното цвете. Точното послание.
Момчета, не ѝ позволявайте да забрави розата от вас на пейка в парка. Със същата лекота утре ще забрави и чувствата си към вас. Момичета! Не хвърляйте изсъхналите букети в боклука. Така утре ще обречете старата любов на смърт.
Пазете цветята! В цветята е любовта.

Любовта е най-красивото цвете.

Е.П.

Аз съм готвачката

Коя съм аз? Нека ти кажа коя не съм.
Не съм принцесата. Невинната. Красавицата, чакаща в кулата да бъде спасена. Тя пее прекрасно или свири на арфа. Знае няколко езика. Танцува изящно. Прочута е с хубостта си в далечни кралства. Мнозина принцове мечтаят да се оженят за нея. Външният ѝ вид омилостивява дори зверовете. Някой дракон я отвлича, за да я предпази от човешката завист. Срещу нея са стихиите, зли мащехи, ревниви вещици. Винаги има злодей насреща си. Но накрая се появява принцът на бял кон. Рицарят с доспехите. Целува я и това е краят на нейното нещастие.
Приказките приключват с "яли, пили и се веселили три дни". Но в действителност принцесата е нещастна след "края". Принцът ѝ изневерява и разбива сърцето ѝ.
Не съм и вещицата. Коварната. Някой принц е излъгал мечтите ѝ и накрая се е омъжила за противния ѝ цар. Трябвало е да се грижи за сополанката му, която един ден ще наследи цялото царство. Младостта ѝ е пропиляна. Превръща се в озлобена мащеха, мечтаеща да бъде най-красивата на света. И така започва безкрайният приказен кръговрат.
Откъде знам?
Аз съм готвачката. Тази, която гледа отстрани как принцесите се превръщат във вещици.

 

 

Е.П.

След теб...

След теб...

Оставих диря от разбити сърца.

Стрих на прах надеждите им

и ги разтворих в сода каустик.

Изпиха я като любовно биле,
от което се умира.

 

 

Е.П.

Пъзелно

"Понякога даваме правилните парченца от себе си на грешните хора" - Ърнест Хемингуей

 

Разбърках пъзела на живота си като дадох правилните парченца на грешни хора. Те си тръгнаха и отнесоха трофея със себе си, а на мен ми останаха празнини. Колкото и да размествам парченцата, битката е безуспешна ; пъзелът - неподредим.

В сърцето си чувствам дупки като от куршуми. През тях минават добрите думи и милите жестове, подлостите и предателствата. Но не засягат сърцето ми. После идваш ти с твоите парченца и очите ти молят да слеем пъзелите си. Но аз вече съм наранена, жлъчна, зла, неблагодарна, алчна. Аз съм грешна. Ще започна да унищожавам по нещо хубаво у теб всеки ден. Неусетно ще ограбя ценните ти парченца. Няма да е кражба! Ти сам ще ми ги дадеш. Защото ме обичаш. Но моето сърце пропуска мрак и светлина и не задържа нищо. Ръцете ми са пълни с пъзелни парчета, които са ми безполезни. Не мога да обичам. Закъсня! Раздадох своите с "любов" на други наранени, жлъчни, зли, неблагодарни, алчни хора. Аз не искам да бъда спасявана. Бягай! Преди да станеш един от нас... Сянка на човек. Празно нищо.

 

Е.П.

Утрото убива любовта

Утрото убива всяко чувство,

утрото убива любовта.

Две сенки в нощта

протягат в копнеж

ръцете си на удавници,

но светлината на деня

превръща ги жестоко

в гранитни статуи.

И няма плам и огън

в зениците им,

а само студ и лед -

необятна синя шир

и вечна зима.

Докосването им боли,

ръцете им са ампутирани

за нежност.

Устните - зашити,

тайната им - мъртва

зад черните конци,

езиците - отрязани

за всеки случай.

Ключ заседнал е

в гърлата им-

глътнали са истината.

Никой да не разбере

какви слова,

шепнели са си нощес.

Мъртъв е на утрото светът!

Светлината ослепи ни

и прогони сивата безплътност,

за да я превърне в камък.

Отчуждение и срам,

съжаление и болка.

Сутринта смени нощта,

омраза подмени страстта.

Но нашите гърди са празни

за кръговрати и за чувства.

Във вените си инжектирахме

отрова.

Месата ни окапват от проказа.

Остава ни утехата да мразим.

Е.П.