Оприличиха ме със Снежанка.
Възразих!
Аз нямам снежна плът
и сочни устни,
бузи алени
и абаносови коси.
Признавам си!
Родена съм през зимата.
През февруари са родени
куп момичета,уви.
Снежанка е една!
И майка ѝ е мъртва,
а моята е жива.
Дотук със разликите.
Завиждам ли ѝ?
Само за джуджетата.
Кой не мечтае за седмина
предани другари.
Какво ме плаши?
Нейната наивност,
злата мащеха
на три пъти я мами.
За дивната ѝ хубост
не мечтая,
вълшебно огледало
името ми да шепти -
"Най-красивата".
И ако ме попитат кой
герой от приказката
да съм бих желала,
ще отвърна :
Ябълката!
Кой пита ябълката
не тъжи ли
за родното дърво,
да си отровена
от вещицата зла,
боли ли?
Да те отхапе някоя Снежанка
а после да изплюе гнусното парче,
оставила те да кървиш...
Снежанка е спасена
със целувка,
принцът я обиква.
Снежанка е родена за кралица!
А ябълката нека гние,
забравена от разказвача,
в някой ъгъл.
Снежанка ли?
Аз искам да съм ябълката!
Е.П.
