Маргаритке,най-бъбриво цвете,
защо мълчиш,а сълзи бели рониш,
кажи "обича ме,не ме обича"
и отдих в тревата ще намериш.
Обича ме...
напролет ще се върне,
целувката ни първа помни,
писмата му е вятърът изгубил,
стихиите презират любовта,човешка.
Не ме обича...
сълзите ти предвещават
и слуховете (за него) били са верни,
че паднал е в борба за правда,
или позорно друга се е врекъл.
Обича ме,не ме обича,
да се завърне жив и здрав,
ще го дочакам ли свободна,
или ще стане като с тебе цвете,
веднъж откъснато,погиваш.
Е.П.
