Обича ме,не ме обича

Маргаритке,най-бъбриво цвете,

защо мълчиш,а сълзи бели рониш,

кажи "обича ме,не ме обича"

и отдих в тревата ще намериш.

Обича ме...

напролет ще се върне,

целувката ни първа помни,

писмата му е вятърът изгубил,

стихиите презират любовта,човешка.

Не ме обича...

сълзите ти предвещават

и слуховете (за него) били са верни,

че паднал е в борба за правда,

или позорно друга се е врекъл.

Обича ме,не ме обича,

да се завърне жив и здрав,

ще го дочакам ли свободна,

или ще стане като с тебе цвете,

веднъж откъснато,погиваш.

Е.П.