Исках да създам богиня,
достойна за възхищение,
с кожа по-бяла от сняг
и студена от зимата,
с коси от махагон
и устни с цвят на мак.
В мечтите ми ухаеше
на ябълкови цветове
и носеше рокля,
изтъкана от мрак.
Сънувах как в очите и
вълни грамадни се борят
и стават на пяна.
Исках да създам богиня,
да възкреся тяло
от безименен гроб,
да вдъхна нов живот
на забравен мъртвец.
Да създам съвършенство.
Да си поиграя на бог
и да обикна богиня.
Исках да създам богиня,
но създадох чудовище!
Сглобих я от крайници
на уличници и детеубийци.
Разкъсват я шевове
и парченца с различни нюанси,
с къдрици огън
и ириси - парченца лед.
Има дихание на пръст
и устни,лишени от цвят,
неспособна е да говори,
но надявам се е разбрала:
"Мило мое,зомби,
ще те пазя от хората
и тяхната завист,
ще изхвърля огледалата
от цялата къща.
Ще те науча на валс,
и ще танцуваме вечер,
докато звездите
благосклонно ни се усмихват .
Ще ти направя градина
и ще обикнеш цветята,
ще се разхождаме
из природата,с часове.
Къдриците ти ще падат
над прегърбеното ми рамо,
щом ми прошепваш -
"Обичам те!" "
Влюбен съм в зомби!
