Души

Преплиташ пръсти в моите и линиите на съдбата ни се сливат. Сякаш този ден е написан на дланите ни. Неизбежно сме вървели по различни пътеки, за да се сблъскаме. На кръстопътя на истинския живот. За да връхлетиш в стаята ми посреднощ и да съблечеш всичките ми задръжки. Една по една като разпилените ни дрехи по пода. Заравяш лице в косите ми и търсиш аромат на горски цветя. Небрежно пръснати къдрици с цвят на кестен и на пламъци. Погледът ми е втренчен в твоя - премрежен и в очакване. Чувам как дъхът ти секва за миг, как пулсът ти се ускорява, как сърцето ти бие бясно. Сякаш ще изскочи от гърдите.
Някой казвал ли ти е, че в тъмното ирисите ти са като дълбини на океан. Бездънни, тъмни, страшни. Сякаш попадам във водовъртежа на очите ти, потъвам, удавям се. Душата ти поглъща моята. Не откъсвам очи. Не и докато телата ни не се сплитат в едно и клепачите ми не натежават. Сякаш целият си изтъкан от светлина и те виждам в цветове, дори със затворени очи. Тялото ти излъчва цялата топлина, на която е способно. Потръпвам като опарена от горещите ти ласки. Разпадам се на атоми. Дъхът ти се плъзва по шията ми и гъделичка всичките ми сетива. Някакви думи се изтръгват от моите или твоите устни, но умират в тишината. Целувките ти имат вкус на тютюн и ме пренасят далеч извън четирите стени на стаята. Може би правенето на любов е онзи ритуал на "сливане" на душите ни. Синхрон на две тела, танц между две души, които ликуват, че са едно цяло. 

Не си ли чувал, че всеки човек на този свят е половин душа и търси другата си половина ? "Сродната" си душа. Но аз мисля, че е като с пъзела. Колкото и да напасваш две парченца, ако не са създадени заедно, няма да се обединят. Просто са грешните. И други две също няма да се напаснат. И целият пъзел се "прецаква". Така е с хората, душите, света и преражданията. Може би "прецакваме" шанса си за онази висша хармония, свързвайки се с "грешните" половини души. Напразно изразходваме космическа енергия. Затова умираме и се раждаме, умираме и се раждаме. Докато не намерим нашето загубено късче душа.

Е.П.