Не съм принцесата. Невинната. Красавицата, чакаща в кулата да бъде спасена. Тя пее прекрасно или свири на арфа. Знае няколко езика. Танцува изящно. Прочута е с хубостта си в далечни кралства. Мнозина принцове мечтаят да се оженят за нея. Външният ѝ вид омилостивява дори зверовете. Някой дракон я отвлича, за да я предпази от човешката завист. Срещу нея са стихиите, зли мащехи, ревниви вещици. Винаги има злодей насреща си. Но накрая се появява принцът на бял кон. Рицарят с доспехите. Целува я и това е краят на нейното нещастие.
Приказките приключват с "яли, пили и се веселили три дни". Но в действителност принцесата е нещастна след "края". Принцът ѝ изневерява и разбива сърцето ѝ.
Не съм и вещицата. Коварната. Някой принц е излъгал мечтите ѝ и накрая се е омъжила за противния ѝ цар. Трябвало е да се грижи за сополанката му, която един ден ще наследи цялото царство. Младостта ѝ е пропиляна. Превръща се в озлобена мащеха, мечтаеща да бъде най-красивата на света. И така започва безкрайният приказен кръговрат.
Откъде знам?
Аз съм готвачката. Тази, която гледа отстрани как принцесите се превръщат във вещици.
Е.П.
Няма коментари:
Публикуване на коментар