Утрото убива всяко чувство,
утрото убива любовта.
Две сенки в нощта
протягат в копнеж
ръцете си на удавници,
но светлината на деня
превръща ги жестоко
в гранитни статуи.
И няма плам и огън
в зениците им,
а само студ и лед -
необятна синя шир
и вечна зима.
Докосването им боли,
ръцете им са ампутирани
за нежност.
Устните - зашити,
тайната им - мъртва
зад черните конци,
езиците - отрязани
за всеки случай.
Ключ заседнал е
в гърлата им-
глътнали са истината.
Никой да не разбере
какви слова,
шепнели са си нощес.
Мъртъв е на утрото светът!
Светлината ослепи ни
и прогони сивата безплътност,
за да я превърне в камък.
Отчуждение и срам,
съжаление и болка.
Сутринта смени нощта,
омраза подмени страстта.
Но нашите гърди са празни
за кръговрати и за чувства.
Във вените си инжектирахме
отрова.
Месата ни окапват от проказа.
Остава ни утехата да мразим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар