петък, 26 февруари 2016 г.

Мисли за теб

Тази нощ небето е толкова тъмно, че почти лилавее. Нито една звезда не напомня за съществуването си. Тишина е обсебила въздуха. Тъмни силуети се мяркат насам натам и смехът им прогонва мълчанието. Поглеждам небето, сградите, стъклените витрини, непознатите, хванати за ръце...
Ситно ръси дъжд. Необичайно топло е за февруари. Всичко е толкова спокойно. Никой не бърза за никъде. Аз не бързам. Стъпките ми са плавни. Каменните плочи - опръскани от дъждовните капчици. Мисля си... толкова много пръски по земята, колкото милионите човешки съдби.
Още един угаснал прозорец. По-малко от два часа до полунощ... Аз съм будна. Ами ти ? Спиш ли ? Какво прави днес? И още хиляди въпроси, вълнуващи ума ми. Но езикът ми няма да изрече нито един от тях. Нито днес, нито утре.
Дните ми ухаят на мисли за теб. Но по-добре да не знаеш.

 
Е.П.

Няма коментари:

Публикуване на коментар