Дете била съм,но детето бил си ти,
наивно ми момче,благодаря ти,
без трикове,илюзии,очите ми отвори,
пораснах с липсата на еликсири и вълшебни гъби.
Не се сдобих със смелост,но научих,
че любовта от приказките е измама,
подобно на лъжите за чаровни принцове,
за феи,тикви-колесници,тролове и жаби прокълнати.
За спящите красавици - не са грешали,
били са прави,непробудно спяла съм и аз,
но от вечността целувка ме избави,
присъща не на благороден принц,а на злодей.
От омагьосания свят чрез истината ме спаси
и огледалото пропука се на хиляди парчета,
сърцето ледено на Снежната кралица се стопи,
декора срина се,разнесоха се ръкопляскания.
Останах занемяла,с червен бодил в ръка,
обляна от прожекторите,глуха,но прозряла :
за приказка били са нужни двама,
а досега била съм вечно само аз.
Е. П.
