Дели ни само вик,а сто лиани
зелени пипала са впили
в кожата ми немилостиво.
Ни гък от устните ми,
посинели като сливи,
скръбта ми не издаде.
Не събуди снизхождение
печалния ти зов
у моите мъчители.
На ликът ти не откликна
звук болезнено откраднат,
от посинялото ми гърло.
Беззвучието на раздялата
е мойта песен на възхвала
към чудото на любовта.
Лианите са страховете ми,
възпиращи ме да извикам
човека,който си отива.
Човека,който си отива...
теб,сбогувал се любими.
