Демон

Вината не е твоя
за студения ми тон 
и грубите нападки.
Не плачи!
Не заслужавам
ангелските ти сълзи.
Да,ти си ангел,
а във вените ми
кръв демонска тече.
Роден съм в адска пещ,
а ти в небесно царство,
крилете ми са черни
като нощното небе,
а твоите са бели
като облаците,
тръгващи си със деня.
Родени сме безсмъртни
във вражда
между земята и небето,
за да умираме
стотици пъти

в самота.

Ти молиш
да ме придружиш
в подземното ми царство,
но то не е за серафими.
Димът му ще покрие
крилете ти със сажди
и няма да успееш
да си тръгнеш никога.

Не искам саможертви...

Крилете ти
изтръгнал бих
със собствените си ръце,
(перо запазил само -
сувенир,)
пред участта
да те лиша от светлина
завинаги.

ЕП

Понякога

Понякога

Как искам да оставя всичко...
да грабна раницата и да тръгна,
без карти и написани маршрути,
по пътеки, неотъпкани от други.
Да захвърля планове
и думи като бъдеще
и перспективи,
да живея днес!
Да тичам с вятъра,
да гоня пеперуди,
да следвам слънцето,
и да броя звездите нощем.
Да стигна края на света,
и да извикам:
-Живея!
от ръба му.

Ще предизвикам
времето на надпревара
и ще го спра във бяга си,
за да си открадна вечност.
Тази вечност ще е само моя,
самотата ми - свобода,
свободата - любов,
любовта ми - живот.

Животът ми ще е
любов,
свобода,
самота.

Понякога.

Как искам да оставя всичко...

Е.П.