Днес казвам стига. Млък на разума и доводите му. На всяко "няма смисъл". На предварително написаните сценарии с нещастен край. "Фин" на заснетите в ума ми филми, които не съм изиграла. Продължавам всички точки в многоточие и тръгвам, откъдето спрях. Веднъж се отказах, втори, трети, четвърти път.... ако продължавам така, ще бягам винаги! Но не и сега. Не повече. Баста! Ще запълня празните страници от книгата на живота си с изживени събития. Ще пиша, рисувам, драскам, преправям, местя редове. Ще творя! Не с мисли, съзерцания, планове, предчувствия, спомени... А с болка, сълзи, разочарования. Искам да страдам. Да ме предават. Да плача. Да разбият надеждите ми една по една. Да отнемат вярата ми капка по капка. Да охулят любовта ми. Искам... НЕ!... Действам! Правя дребна стъпка. Напред. Аз съм човек, а не рак, стига ми ходене назад. Крачка към теб и ... може би поемам пътя към щастието си. Може би тя е късметът, който ми липсва. Пробвам ли, ще спечеля. Дори да страдам. Дори да разбият сърцето ми. Няма да съжалявам. Поне ще съм опитала. Въпреки... всички въпреки. Те водят само до задънени улици.
Е.П.
