Опитвах да избягам, но накрая все се връщам. Душата ми е в плен на твоите очи. Въртяла съм се в кръг стотици пъти сякаш... животът ти и моят сливат се в една безкрайност. И краят не е край. Пропадам в дълбините на обятията ти, търсеща утеха за риданията си. Плач не от болка, а от ужас. Вечното ме плаши. Ти ме плашиш. Страхувам се от образа си в огледалото. Защото бъдещето е развяло срещу мен косата си и чака жътва. Защото утре може да ме няма. Защото бягството от теб е смърт.
Е.П.
