Често обсъждаме темата за смъртта,
но замислял ли си се за след нея?
За вечния ни покой и майката-земя,
която ще ни погълне обратно
в своята утроба от пръст и вода.
Но къде и чия ще е тази земя ?!
Дали няма да ни разделя ограда,или ще гнием в различни градове,
в гробища на чужди държави,
на континенти и океани разстояние
труп от труп.
Може би ще ме изгорят и разпръснат
над дълга река или високо
над любимата ми планина,
докато 3 метра пръст те затискат.
Два скелета, които мислят
за любов и смърт-
това сме ти и аз.
Душите ни обречени са да напуснат
оковите на тялото,
за да се слеят във свещено тайнство след смъртта.
Тогава нека живите му мислят
как се затваря дух в ковчег,
аз ще те чакам там!
Е.П.
