Да бе поискала очите ми,
очите на художник, на творец,
рисувал бих те бил със сърцето си,
но на теб бих ги дал.
Да бе поискала гласът ми,
глас, омаен и пленяващ,
шептял бих бил безмълвно името ти,
но твоему бих го подарил.
Да бе поискала ръцете ми,
ръце корави, вечно във боя,
прегръщал бих те бил мислено,
ала на теб, дарил ги бих.
Но да не беше искала сърцето ми,
сърце, човешко и ранимо,
защото, който го не притежава, мила ,
не би могъл да има и любима.
E.П.
Няма коментари:
Публикуване на коментар