Не знаеш колко трудно е
да бъдеш с бог богиня,
когато си родена за пастирка.
Съдбата на шега да ти е отредила
от селската колиба,сред овцете
да се извисиш до небесата,
за да паднеш...
Да те обича до полуда бог,
готов безсмъртието си да жертва,
любовта ви да опази,
а ти с живота си да не разполагаш.
Не е живот
да се съмняваш всеки ден,
че утре той ще си отиде
и да обичаш като за последно.
"Да бе каприз за ден,за два,
а то без край е обич",
да упрекваш себе си и него.
На боговете са простени грешките,
виновна смъртната ще бъде,
но моята вина кой ще плати.
Залагам щастието и живота
на всички простодушни люде,
които някога са ме обичали.
За какво?!
Една любов не струва толкова,
това не е любов,а саможертва,
игра на нерви,кой пръв ще си тръгне.
Аз мога и да скоча във морето
или да ме превърнат във чудовище,
но ако ти осъмнеш като смъртен...?
Кой кого обича повече-
боговете ли ще отстъпят
или ще паднем в краката им
като разкаяни грешници,
молещи за опрощение.
Не знаеш колко трудно се обича бог,
когато се бориш с безсмъртни,
очакващи да се предадеш...
Една любов не струва толкова,
кой ще си тръгне пръв,
кой повече ще жертва...
предстои да разберем.
Е.П.
понеделник, 28 юли 2014 г.
сряда, 2 юли 2014 г.
Малката русалка
Да се превърна в пяна
и морето да я отнесе,
вълните да потулят
нямата ми обич -
не ми отреждай роля,
чийто край е предрешен,
не ме обричай на съдба,
чийто финал е тъжен.
Кой те излъга,принце,
приказка,че е живота,
защо избра ми
Малката русалка ?
Щом искаш ми вземи
безсмъртната душа -
без теб не струва,
(бездруго не е моя
по рождение...,)
гласът си ще прежаля,
и ангелски да е,
ти ще обикнеш друга.
Справедливост?
Да спася живота ти
от отломките на смъртта,
рискувайки своя,
за да загубя свободата
и обичните ми същества.
Да жертвам всичко
за едно "Обичам те",
което ще принадлежи
на смъртна.
В любимите ти приказки
не виждам нищо честно.
Молиш ме през сълзи
да стана на пяна,
да не би да се уплаши,
че ще ме обикнеш,
или искаш да ме няма,
за да си щастлив с нея.
"Простете ми,Ваше височество,
но сте надценили любовта ми -
Малката русалка не е роля
за проста придворна дама."
и морето да я отнесе,
вълните да потулят
нямата ми обич -
не ми отреждай роля,
чийто край е предрешен,
не ме обричай на съдба,
чийто финал е тъжен.
Кой те излъга,принце,
приказка,че е живота,
защо избра ми
Малката русалка ?
Щом искаш ми вземи
безсмъртната душа -
без теб не струва,
(бездруго не е моя
по рождение...,)
гласът си ще прежаля,
и ангелски да е,
ти ще обикнеш друга.
Справедливост?
Да спася живота ти
от отломките на смъртта,
рискувайки своя,
за да загубя свободата
и обичните ми същества.
Да жертвам всичко
за едно "Обичам те",
което ще принадлежи
на смъртна.
В любимите ти приказки
не виждам нищо честно.
Молиш ме през сълзи
да стана на пяна,
да не би да се уплаши,
че ще ме обикнеш,
или искаш да ме няма,
за да си щастлив с нея.
"Простете ми,Ваше височество,
но сте надценили любовта ми -
Малката русалка не е роля
за проста придворна дама."
Е.П.
Абонамент за:
Публикации (Atom)