Как се обича бог

Не знаеш колко трудно е
да бъдеш с бог богиня,
когато си родена за пастирка.

Съдбата на шега да ти е отредила
от селската колиба,сред овцете
да се извисиш до небесата,
за да паднеш...

Да те обича до полуда бог,
готов безсмъртието си да жертва,
любовта ви да опази,
а ти с живота си да не разполагаш.

Не е живот
да се съмняваш всеки ден,
че утре той ще си отиде
и да обичаш като за последно.

"Да бе каприз за ден,за два,
а то без край е обич",
да упрекваш себе си и него.

На боговете са простени грешките,
виновна смъртната ще бъде,
но моята вина кой ще плати.

Залагам щастието и живота
на всички простодушни люде,
които някога са ме обичали.

За какво?!

Една любов не струва толкова,
това не е любов,а саможертва,
игра на нерви,кой пръв ще си тръгне.

Аз мога и да скоча във морето
или да ме превърнат във чудовище,
но ако ти осъмнеш като смъртен...?

Кой кого обича повече-
боговете ли ще отстъпят
или ще паднем в краката им
като разкаяни грешници,
молещи за опрощение.

Не знаеш колко трудно се обича бог,
когато се бориш с безсмъртни,
очакващи да се предадеш...

Една любов не струва толкова,
кой ще си тръгне пръв,
кой повече ще жертва...
предстои да разберем.


Е.П.