Пепеляшка не съжалява

 

Не изпуснах пантофката си. Нито медальона. Нито цветния венец. Тръгнах си преди часовникът да бие 12. А магията не беше изтекла. Каляската си беше каляска, а конете - коне. Без тикви и мишки. Ти беше пленен от чистотата ми, но аз се уплаших от чара ти. Кой принц би прекосил 100 омагьосани гори за една парцалана. Каква глупост!

Ето това им е лошото на магиите. Карат те да повярваш в нещо, което не е истинско. Например, че си най-красивото момиче на бала. Но после силата на вълшебния прашец отслабва и се превръщаш в най-обикновено момиче. Без натруфени рокли и необикновени пантофки. Сякаш си гола. Принцът може да погледне в очите ти и да види душата ти в цялата  ѝ прелест. Но той поглежда овехтелите дрехи и се упреква, че е танцувал със слугинчето. И тогава разбираш, че приказките не струват. Принцовете са глезени мамини синченца или арогантни нарциси, живеещи по кралската воля. Кръстниците-вълшебници забъркват единствено беди. После ги споделят на чаените си партитa и се забавляват. Мащехите са зли. Факт! Възползват се от всеки случай да наранят чувствата ти.

Истинската история ли? В нея Пепеляшка си тръгва отегчена много преди да настъпи полунощ. С чифт стъклени пантофки в ръка. Благодари на кръстницата си с тиквеник, но завинаги се отказва от услугите ѝ. Накрая подарява пантофките си на някое бедно момиче, което винаги си е мечтало да бъде принцеса.

И най-важното ...

Пепеляшка не съжалява за нищо.

ЕП

Fight the fire

Очите ти блестят страшно като горящи села. Ирисите и склерите ти пламват за миг като стари бараки. Лицето ти се изкривява в болезнена гримаса. В душата ти се разпростира опустошителен огън, помитащ всичко по пътя си. Димът пълни дробовете ти с катран и те задушава. Свистиш, а устните ти рисуват думи, които езикът не изрича. Очите ти плуват във вода, но тя не угасва огъня, а само го подклажда. Гневът отстъпва пред скръбта. Остава безсилието. Съзнанието, че този огън не може да бъде спрян. Че си отивам. Че изтичам през пръстите ти като пепелта от изгорелите къщи. Че къщите са спомените ни, рухващи в прахта. Че пепелта не е като пясъка, от който си строяхме замъци. Че дори замъците не са вечни, защото ги събаря някоя морска вълна.
Всичко, което сме построили е било обречено от самото начало.
Остава ни само да гледаме как мечтите ни горят... или не!

Можем да преборим огъня! Затвори очи. Вдишай дълбоко. Остави на гнева да се изплъзне от тялото ти като отрова. Позволи на сълзите да потекат като лек за скръбта. Нека безсилието те свлече на земята. Забрави за егото и гордостта си и помоли за помощ. Поискай да остана и ръцете ми ще се обвият около врата ти. Ще коленича и ще бъдем равни в прахта. Целувките ми ще излекуват раните ти и ще изпият сълзите ти. Ще те оставя да стискаш пръстите ми в своите до побеляване. Болката ти ще е моя. Огънят ти ще е мой. Ще горим в адски пламъци.  Заедно. Завинаги.
Трябва само да ми кажеш да остана и аз няма да си тръгна никога.
Ако си замълчиш сега, огънят ще опустоши душата ти напълно. А с нея и моята.И никога никой няма да може да ни спаси. С душите си ще отдадем любовта. А в пепелта няма да поникне нищо хубаво. Само семето на омразата.


Емона П.