Не изпуснах пантофката си. Нито медальона. Нито цветния венец. Тръгнах си преди часовникът да бие 12. А магията не беше изтекла. Каляската си беше каляска, а конете - коне. Без тикви и мишки. Ти беше пленен от чистотата ми, но аз се уплаших от чара ти. Кой принц би прекосил 100 омагьосани гори за една парцалана. Каква глупост!
Ето това им е лошото на магиите. Карат те да повярваш в нещо, което не е истинско. Например, че си най-красивото момиче на бала. Но после силата на вълшебния прашец отслабва и се превръщаш в най-обикновено момиче. Без натруфени рокли и необикновени пантофки. Сякаш си гола. Принцът може да погледне в очите ти и да види душата ти в цялата ѝ прелест. Но той поглежда овехтелите дрехи и се упреква, че е танцувал със слугинчето. И тогава разбираш, че приказките не струват. Принцовете са глезени мамини синченца или арогантни нарциси, живеещи по кралската воля. Кръстниците-вълшебници забъркват единствено беди. После ги споделят на чаените си партитa и се забавляват. Мащехите са зли. Факт! Възползват се от всеки случай да наранят чувствата ти.
Истинската история ли? В нея Пепеляшка си тръгва отегчена много преди да настъпи полунощ. С чифт стъклени пантофки в ръка. Благодари на кръстницата си с тиквеник, но завинаги се отказва от услугите ѝ. Накрая подарява пантофките си на някое бедно момиче, което винаги си е мечтало да бъде принцеса.
И най-важното ...
Пепеляшка не съжалява за нищо.
ЕП
Няма коментари:
Публикуване на коментар