Когато зимата настъпи
и цветята посребреят,
когато е притихнал
гръмкият ти смях.
Когато си отиваш
и очите ти са насълзени,
но аз не плача,
спомените ме душат.
Когато посреднощ се будя
и шепна името на друг,
но него не сънувам,
а последната ни среща.
Предричаният край,
когато е дошъл,тогава
ще оценим загубеното
и ще разберем,
че прошката невинаги
помага
и забранената любов
не трае вечно.
Е.П.
Няма коментари:
Публикуване на коментар