Моят пръстен

Не аз, а друга ще те чака пред олтара

със тежка роба и с венец цветя,

във вярност ще ти се кълне, поруменяла,

а  устните ти ще докоснат детската уста.

Сред огън и тамян свещеникът ще ви венчае,

на палецът ти моят пръстен, докато блести,

а мисълта эа моята съдба ще те терэае

с години чак до сетния ти дъх.

Когато си отидеш, дъщеря ти ще го носи,

а хората ще шушнат, че е прокълнат,

но със эеления си камък той ще паэи

история на осем века, писана със кръв.

Е.П.