Градината ми ще потъне в тръни

Червените рози ухаят на скръб,

листата им съхнат без твоите сълзи,

птиците падат, както летят,

уморени да търсят следите ти.

Статуите се пропукват от мълчание,

събеседник им е станал разрухата,

прах покрива трапезата и покоите ти,

червеи си поделят храната ти.

Уж, зверовете разкъсвали жертвите си,

а ти по човешки изтръгна сърцето ми,

отнесе го със себе си, щом ме напусна,

забравила, че без теб съм погубен.

Не се боя, че ускори проклятието ми,

живот без теб е равнозначен на смърт,

когато не се тревожа за щастието ти,

измъчва ме единствено въпроса :

"щом си тръгна,

кой ще се грижи за нашите рози?"

Градината ми ще потъне в тръни.


Е.П.