Как обичат птиците...

Аз съм ранено птиче,

приютено в дланите ти.

Благодаря ти,

че единствен спря

и коленичи в тревата,

но откъснати крила

не се лекуват с обич.
Сълзите ти измокриха

перата ми от жалост,

стопли ме с дъх

или ме целуни за сбогом.

Не искай да летя!

Небето ме презря

за слабостта ми

и наказа птичия ми дух

с откъснати криле.

"Щом като мечтаеш

за човешки облик,

за какво са ти?',

присмяха ми се птиците.

Откакто те видях,

разбрах какво е обич

и защо за нас е грях;

забравих птици и простори,

искам теб - човека!

Аз съм ранено птиче,

приютено в дланите ти,

готово да умре,

но не и да лети.

В ръцете ти

смъртта е лека,

съня в пръстта, 

по-хубав и от полет.

Как да летя?

Напуснала земята,

ще оставя част от себе си

в ръцете ти завинаги.

 

Сърцето ми е в дланите ти.

 

 

Е.П.



В плен

 

На сънищата ти

съм в плен,

не мога да се скрия!

Не мога да избягам,

погледът ти

ме настига.

В кафез от злато

ме заключи

като птица лекокрила.

Да пея нямам сила.

Във вериги от коприна

окова ръцете ми

за наказание.

Как се лети

с отрязани крила?

Танцувам в полусън,

заложница

на твоята магия.

Развали я !

Треперя не от студ

и посред зима

кълна се -

кристално огледало

от сълзите ми

ще има!

С воал от дъх

ще го покрия,

с пръсти ще изпиша :

"Когато ме покани

в сънищата ти да вляза,

ти каза "спътница",

а не робиня!

Пусни душата ми,

пусни я..."

 

Е.П.