Как обичат птиците...

Аз съм ранено птиче,

приютено в дланите ти.

Благодаря ти,

че единствен спря

и коленичи в тревата,

но откъснати крила

не се лекуват с обич.
Сълзите ти измокриха

перата ми от жалост,

стопли ме с дъх

или ме целуни за сбогом.

Не искай да летя!

Небето ме презря

за слабостта ми

и наказа птичия ми дух

с откъснати криле.

"Щом като мечтаеш

за човешки облик,

за какво са ти?',

присмяха ми се птиците.

Откакто те видях,

разбрах какво е обич

и защо за нас е грях;

забравих птици и простори,

искам теб - човека!

Аз съм ранено птиче,

приютено в дланите ти,

готово да умре,

но не и да лети.

В ръцете ти

смъртта е лека,

съня в пръстта, 

по-хубав и от полет.

Как да летя?

Напуснала земята,

ще оставя част от себе си

в ръцете ти завинаги.

 

Сърцето ми е в дланите ти.

 

 

Е.П.