На сънищата ти
съм в плен,
не мога да се скрия!
Не мога да избягам,
погледът ти
ме настига.
В кафез от злато
ме заключи
като птица лекокрила.
Да пея нямам сила.
Във вериги от коприна
окова ръцете ми
за наказание.
Как се лети
с отрязани крила?
Танцувам в полусън,
заложница
на твоята магия.
Развали я !
Треперя не от студ
и посред зима
кълна се -
кристално огледало
от сълзите ми
ще има!
С воал от дъх
ще го покрия,
с пръсти ще изпиша :
"Когато ме покани
в сънищата ти да вляза,
ти каза "спътница",
а не робиня!
Пусни душата ми,
пусни я..."
Е.П.
Няма коментари:
Публикуване на коментар