Не изстивай!
С дъх ще стопля
ръцете ти в шепи,
ще изпия снежинките,
капещи от очите ти.
Ще те сгрея с лъч -
сетна усмивка,
ще потърся в косите ти
аромата на пролет.
Ще напиша "Обичам те"
с пръсти от мрамор,
ще прегърна горещо
тялото ти от лед.
Ще погаля страните ти,
мораво бледи,
ще шепна приказки
за топли страни.
Не изстивай!
Легло ще ни бъде
земята,скована,
зимата ще ни загърне
със снежен юрган.
Ще броим звездите
по свода небесен,
луната ще грее
в очите ти.
Не изстивай!
Животът е топъл,
ухае на пролет,
а студът сее смърт
с дъх на скреж.
Не заспивай!
Сутринта ще открият
прегърнати двама -
снежен човек и момиче,
дочакало изгрева.
Не умирай!
Аз избрах
от двама ни
ти да живееш.
Е.П.
Няма коментари:
Публикуване на коментар