Обикна ли ме,Хубавелке ?

Обичам те дотолкова,че другиму не бих те дала,
в далечния си замък ще те отведа
и ще разказват - "някога е там живяла
красавица,най-видна на света."

Ще те заключа в кула,стигаща до небесата,
и на верижка до гърдите си ключа ще окача,
ще чакам бялата ти кърпичка да зърна,
щом яхнал коня си,потегля на война.

Завърна ли се,ще отрежа дългата ти плитка,
да дръзне да се изкачи по нея друг,не ще,
на масата ти всяка нощ ще сядам,за да питам :
"Обикна ли ме,Хубавелке ?"

Поискаш ли да се отидеш,ще те пусна,
но свободата има своята цена,
убий ме със собствените си ръце,
в противен случай,ще умра от самота.

Е.П.