събота, 10 май 2014 г.

Прахът и хората

Времето е гума върху лист хартия,
трие спомените от съзнанието ни,
заличава стъпките ти от графит.
Дните са крадци на тъпи моливи-
останки от срещи с цвят на дъгата,
скътани трепети от първи целувки.
Минутите са като трудни запетаи,
мастилено летят,когато ги ласкаем,
забравим ли ги,внасят безпорядък.


Хората щедро пилеят времето си -
пръскат го като вълшебен прах,
безразсъдно,без сметка,по много,
но накрая от праха не остава нищо,
а от хората - шепа пепел.



                                                                                                                                                                          Е.П.


Няма коментари:

Публикуване на коментар