Отварям очи с чувството, че светът е различен. Нов. Стрелката на часовника упорито е спряла на 12. Тежките завеси едва пропускат светлина. Балерини от частиците прах танцуват из въздуха. Паяжината като воали е покрила всички мебели. Вазата е празна. Набраните сутринта рози са се превърнали в прах.
Вдигам поглед. Зеленоок непознат се взира в мен. Устните ми странно парят от целувката му. Неговите са извити в странна усмивка. Ръката му гори в моята ледена длан. Чувствам се толкова студена сякаш съм била мъртва. Някой отдръпва завесите и доспехите на непознатия проблясват победоносно. В тъмните му коси са заплетени клонки. В очите му чета неизказана молба. Умолява ме да сторя нещо, но аз не знам какво...
Свеждам поглед виновно. Виждам роклята си, после нагоре, дрехите на непознатите в стаята. Струва ми се, че моята е била модерна преди 100 лета. В този миг си спомням всичко... тавана, старицата, вретеното, убождането, припадъка. Спала съм дълбоко цели 100 години! Всичко, което познавам е минало. Живяла съм в сънища и кошмари. Хората, които помня и обичам още спят непробудно. Обградена съм от непознати. Зениците им са вперени в мен с очакване. Трябва да съм им благодарна, но те ме плашат. С модерните си дрехи и думи са ми толкова чужди.
Не принадлежа тук. На настоящето. То е на непознатите. Не принадлежа и на миналото. То е било преди век! Останал е само спомена. Сега не е мое. Вчера не е мое. Нищо не е мое. Аз съм непозната на самата себе си. Не помня името си, цвета на очите, на кого съм казала "обичам те" за последно. Коя съм била? Търся отговори в погледите на непознатите. Но нищо в стаята не привлича вниманието ми. Няма нещо, което да ме накара да остана будна
Бавно отпускам клепачи. Потъвам в блажен мрак, все по-дълбоко и дълбоко...
"Чакай", сънувам ли? Нечий глас ме изтръгва от унеса ми. Нечия ръка стиска моята по-здраво. Отварям очи и се губя в двата изумруда. Очите му като огледала отразяват моите. Сини, спомних си. Очите ми са сини. Аврора! Казвам се Аврора. Но това няма значение. Няма значение и коя съм била. А коя ще бъда. Коя искам да бъда.
Ти си моята надежда, непознати принце. Даваш ми вяра, че ако не принадлежа на миналото, нито на настоящето, мога да напиша бъдещето си. Днес е рожденият ми ден, защото твоята целувка ме върна към живот. Искам ти да си първият човек, на когото да кажа "обичам те".
Обещавам да остана будна, докато държиш ръката ми.
ЕП
Няма коментари:
Публикуване на коментар