петък, 4 септември 2015 г.

Ева

Родена съм грешна. Потомка на Ева. Сърцето ми бие, за да изтласква лошата кръв. Вените ми чертаят тъмни пътеки към миналото. История, започната с падение. Майка ми, нейната майка, майката на нейната майка и така назад до безкрай. Разказ с много героини. Вещици, изгаряни на клада заради тъмна магия. Отровителки, погубили малолетни наследници и велики крале. Изкусителки, за чието покоряване са се водили войни. Любими, предали безстрашни герои на смърт заради злато. Вакханки, разкъсали славни поети от ревност. Прелюбодейки, довели до лудост съпрузите си. Блудници, продали душата си на Дявола. Всички те носят едно име. Жена.
Бог дал това име първо на нея. На Ева. Понякога я сънувам. Аз съм Нея. Първата. Пръстите ми потреперват при блясъка на червения плод. Змията се увива около ръката ми и ме тласка да го откъсна. Адам стои безучастно. За миг се чувствам безстрашна. И силна. Могъща. Нещо в мен се бунтува срещу неосъзнатата несправедливост. Отхвърля наивността зад маската на невинност, презира глупостта и пожелава всичкото знание на света. Иска да прескочи забраните, не се страхува от непознатото.
В следващия миг ябълката тежи в ръката ми и знам, че няма връщане назад. Искам да я вкуся. Ще отхапя само едно малко парченце...
Сокът на ябълката плъзва в тялото ми като отрова. Изпълва цялото ми същество със срам и гняв. Срам от голотата. Гняв към Бог, змията, към мен самата. Наум обвинявам  Адам за глупавото му безразличие. Мразя се, задето сме една плът, а той дори не е понечил да ме спре. Той поглежда ябълката лакомо и преди да се съвзема е погълнал половината ѝ.
Краят на историята е известен на всички. Ева се е поддала на изкушението първа и трябва да си плаща вечно. Чрез своите дъщери. Първородният грях е нашето наказание. Но къде щяхме да сме сега без знанието, откраднато от Ева. Чрез постъпката си, тя е дала избор на всички нас. Да решаваме сами кое е правилно и кое грешно.
Нейната история ни учи, че именно грешките ни правят хора. Несъвършени. Тленни.
Но сънят ми не приключва така.
В гърлото ми като буца още е заседнал викът:
- Адам, не яж!


ЕП

Няма коментари:

Публикуване на коментар