Души

Преплиташ пръсти в моите и линиите на съдбата ни се сливат. Сякаш този ден е написан на дланите ни. Неизбежно сме вървели по различни пътеки, за да се сблъскаме. На кръстопътя на истинския живот. За да връхлетиш в стаята ми посреднощ и да съблечеш всичките ми задръжки. Една по една като разпилените ни дрехи по пода. Заравяш лице в косите ми и търсиш аромат на горски цветя. Небрежно пръснати къдрици с цвят на кестен и на пламъци. Погледът ми е втренчен в твоя - премрежен и в очакване. Чувам как дъхът ти секва за миг, как пулсът ти се ускорява, как сърцето ти бие бясно. Сякаш ще изскочи от гърдите.
Някой казвал ли ти е, че в тъмното ирисите ти са като дълбини на океан. Бездънни, тъмни, страшни. Сякаш попадам във водовъртежа на очите ти, потъвам, удавям се. Душата ти поглъща моята. Не откъсвам очи. Не и докато телата ни не се сплитат в едно и клепачите ми не натежават. Сякаш целият си изтъкан от светлина и те виждам в цветове, дори със затворени очи. Тялото ти излъчва цялата топлина, на която е способно. Потръпвам като опарена от горещите ти ласки. Разпадам се на атоми. Дъхът ти се плъзва по шията ми и гъделичка всичките ми сетива. Някакви думи се изтръгват от моите или твоите устни, но умират в тишината. Целувките ти имат вкус на тютюн и ме пренасят далеч извън четирите стени на стаята. Може би правенето на любов е онзи ритуал на "сливане" на душите ни. Синхрон на две тела, танц между две души, които ликуват, че са едно цяло. 

Не си ли чувал, че всеки човек на този свят е половин душа и търси другата си половина ? "Сродната" си душа. Но аз мисля, че е като с пъзела. Колкото и да напасваш две парченца, ако не са създадени заедно, няма да се обединят. Просто са грешните. И други две също няма да се напаснат. И целият пъзел се "прецаква". Така е с хората, душите, света и преражданията. Може би "прецакваме" шанса си за онази висша хармония, свързвайки се с "грешните" половини души. Напразно изразходваме космическа енергия. Затова умираме и се раждаме, умираме и се раждаме. Докато не намерим нашето загубено късче душа.

Е.П.

След смъртта

Често обсъждаме темата за смъртта,

кой кого ще превари, как и кога,

но замислял ли си се за след нея?

За вечния ни покой и майката-земя,

която ще ни погълне обратно

в своята утроба от пръст и вода.

Но къде и чия ще е тази земя ?!

Дали няма да ни разделя ограда,
или ще гнием в различни градове,

в гробища на чужди държави,

на континенти и океани разстояние

труп от труп.

Може би ще ме изгорят и разпръснат

над дълга река или високо

над любимата ми планина,

докато 3 метра пръст те затискат.

Два скелета, които мислят

за любов и смърт-

това сме ти и аз.

Душите ни обречени са да напуснат

оковите на тялото,

за да се слеят във свещено тайнство
след смъртта.
Тогава нека живите му мислят
как се затваря дух в ковчег,
аз ще те чакам там!

Е.П.

Офелия

Всеки мъж има по една Офелия в живота си. Невинно и беззащитно създание. Вечно усмихнато момиче. Спомен от миналото. Първата обич.
Офелия е трагично обречена да умре. Както е обречена да се сблъска с пубертета или истинския, жесток свят всяка съвременна Офелия... преди да порасне. Преди да се превърне в безсърдечно създание на природата. Разбито. Неспособно да обича. Не и по детски.
След Офелиите идвам Аз! Презираща лековерното датско момиче. Призвана да възкреси Хамлет за нов живот със силата на любовта си. Лудият принц не умира в края на модерните истории. Остава да живее с болката от загубата и раздялата. Аз трябва да го изцеря от синдрома Офелия. Да го утеша. Да му докажа, че трагедията не приключва със смъртта на някакво си момиче. Както...
След нощта идва утрото, след разлъката - новата обич, след Офелия идвам Аз!
И ... Хамлет владял дълги години с новата си кралица, докато гробът на Офелия тънел в забрава.

 Е.П.

Поезия

Всички мислят, че те обичам, заради поезията си. Но аз само пиша за обич. Поезията ми е тази, която те обича. Тя умира да пише за момчетата преди теб, разбили сърцето ми. За онези невъзможни, неосъществени любови. За отхвърлените. За всички въображаеми сценарии, в които някой някого обича. Някой толкова приличащ на мен и някого на теб. Но това е лирика. Животът е различен.

 

 

Е.П.

Коминочистач

Любовта е като фалшив коминочистач - ходи дегизиран и уверява хората, че докосването му носи щастие. Миг по-късно иска отплата за "услугата". С обичта е същото. Обещава божествено докосване. Извисяване до Рая. Екстаз. Едва след време осъзнаваш - любовта не е по-различна от търговията. Влагаш своите очаквания и чувства-средства, но колкото повече даваш, толкова повече задлъжняваш. Колкото повече получаваш, толкова повече се пристрастяваш. И накрая ти се иска този коминочистач никога да не е прекосявал улицата на живота ти!

 

Е.П.

Просто природа

Хората вярвали, че при всеки прилив човек се ражда, а при отлив - друг умира. Един поема първия си дъх и проплаква при вида на светлината, а втори издиша за сетен път и потъва в мрака на вечността. Точно толкова трая любовта ни! Времето между един прилив и един отлив. Между нечие раждане и нечия смърт. Обич, възникнала окъпана в светлина и угаснала в тъмна доба. Ти и аз - две незначителни песъчинки от морския безкрай. Аз, жадна за обич и ти, приласкаващ смъртта. Чия е вината, че не се получи?! На безразличното море? На прибързаната ми младост? На твоята вечна тъга? Не! Дума да не става за вина. Просто природа.

Е.П.

Парфюм

Гузната ми съвест ухае на парфюма ти. Или може би съм аз. Тялото ми е попило аромата на докосванията ти. Топлината на танцуващите дихания и изпуснатите въздишки по кожата ми. Дрехите ми напомнят с уханието си за теб. Стърчат страшно на закачалките. Гледат ме осъдително. "Сама си си виновна" , шепнат забравените ти ризи. Белеят се в гардероба ми. Загрозяват ги само петната от червилото ми.

Поглеждам огледалото.Ти си там! Повърхността му е запечата образа ти. Ти си там! Ръцете ти се протягат към мен в очакване на прегръдка. Очите ти молят моите "прости ми". Празните рамки пищят. Скъсаните снимки с лика ти плачат, разпилени по пода. Парчета хартия се търкалят в босите ми крака. Стъпвам върху праха от изгорените писма от теб. Голите стени още повтарят смеха ти като ехо.
Няма те, но си навсякъде около мен.
Във въздуха...
Вдишвам любов.
Минало. Спомени. Прах.
Пронизваща болка изпълва дробовете ми. 
Издишвам раздяла.
Теб вече те няма...

 

Е.П.