Парфюм

Гузната ми съвест ухае на парфюма ти. Или може би съм аз. Тялото ми е попило аромата на докосванията ти. Топлината на танцуващите дихания и изпуснатите въздишки по кожата ми. Дрехите ми напомнят с уханието си за теб. Стърчат страшно на закачалките. Гледат ме осъдително. "Сама си си виновна" , шепнат забравените ти ризи. Белеят се в гардероба ми. Загрозяват ги само петната от червилото ми.

Поглеждам огледалото.Ти си там! Повърхността му е запечата образа ти. Ти си там! Ръцете ти се протягат към мен в очакване на прегръдка. Очите ти молят моите "прости ми". Празните рамки пищят. Скъсаните снимки с лика ти плачат, разпилени по пода. Парчета хартия се търкалят в босите ми крака. Стъпвам върху праха от изгорените писма от теб. Голите стени още повтарят смеха ти като ехо.
Няма те, но си навсякъде около мен.
Във въздуха...
Вдишвам любов.
Минало. Спомени. Прах.
Пронизваща болка изпълва дробовете ми. 
Издишвам раздяла.
Теб вече те няма...

 

Е.П.