Истинският живот започва едва когато се загубиш!

 

Нека избягаме в далечна страна с много замъци и "планини" , по-ниски от Витоша. Ще се загубим в малко градче с църква, площад и едно магазинче. Ще се влюбим в ниските, спретнати къщи и ще решим да останем. Завинаги.

Ще си построим свой бял дом с градина и красива ограда. Ще отглеждаме розови храсти в саксии като в приказка на Андерсен. Местните ще произнасят имената ни смешно и ще ни гледат намръщено. Няма да разбираме упътванията им и ще се озоваваме на грешни места. Като онези красиви езера, познати на всички от туристическите брошури. Ще седим на брега на някое и ще ядем странни на вкус сандвичи, чиито съставки не знаем. Ще си купим карта и ще отбележим всички места, на които сме били. И на които ще отидем.

Някой ден ще имаме 5 деца със също толкова трудни за произнасяне имена и нито едно от тях няма да е кръстено на бабите или дядовците си. Ще прекараме остатъка от живота си в малкия си бял дом, отглеждайки рози в саксии...

И ще разказваме на внуците си как всичко е започнало с едно...

Изгубване.

 

 

 

 

Е.П.