Хората вярвали, че при всеки прилив човек се ражда, а при отлив - друг умира. Един поема първия си дъх и проплаква при вида на светлината, а втори издиша за сетен път и потъва в мрака на вечността. Точно толкова трая любовта ни! Времето между един прилив и един отлив. Между нечие раждане и нечия смърт. Обич, възникнала окъпана в светлина и угаснала в тъмна доба. Ти и аз - две незначителни песъчинки от морския безкрай. Аз, жадна за обич и ти, приласкаващ смъртта. Чия е вината, че не се получи?! На безразличното море? На прибързаната ми младост? На твоята вечна тъга? Не! Дума да не става за вина. Просто природа.
Е.П.
Няма коментари:
Публикуване на коментар