За да бъдем заедно...

Ще бъда Снежната кралица,а ти - порасналият Кай,

на север със шейната ми ще се отправим бързо,

а там с прегръдките си нежни от студа ще те изтръгна,

и ще забравиш свойта Герда и сандъчето ви с рози.

Ще поискам "вечност" да си сглобим от парченца огледало,

и да останем двама в ледения ми дворец навеки,

ала сърцето ти - буца лед,да разтопя ще трябва

и зная после ще попиташ - "Де е Герда ? " .

Как ми се иска в омагьосания цветарник да си остане,

с проклетия гарван или в разбойническия замък,

с целувки от спомените ти да я открадна,

а липсата със снежни чудеса да разсея.

Въздишам...,грешните герои съм избрала,

накрая, с кънки и любима ще те изпратя,знам,

ще се завърнеш с нея там,където лятото царува още, 

а вечността си ,аз, ще споделя със ледения си дворец.

Е. П.

Кралят и любимият му бурен

Обичах те,защото бе различна,

със думите си,устните,очите

напомняше ми история любима,

за кралят и скъпият му бурен.

"Растял във кралската градина бурен,

чийто корен не успели да изтръгнат,

заобикаляли го в изобилие високомерни рози,

но не помръднал той и със сантиметър.

На волята му за живот се чудил дълго кралят ,

на упоритостта му сутрин се усмихвал

и не след дълго тайно го обикнал,

защото розите повeхват и омръзват.

Ала след време той кралица си намерил,

презирала тя "плевелът" от вдън душа,

не се стърпяла и във знак на обич,

поискала омразният ѝ корен.

И кралят във палач на любовта си се превърнал,

единствен буренът изкоренил,

на своята кралица коренът му връчил,

поднесъл го върху поднос от злато,през сълзи."

Не помня краят на историята,за жалост...

навярно,кралят е обезумял от мъка,

кралицата оттеглила се в манастир,

а буренът превърнал се във прах.

Прости ми,че ти отредих съдба на бурен,

прости на краля,ролята му взех,

прости и на кралицата,която ме остави,

защото със сърцето ти,умря и част от мен...

Е.П.

Вълча обич

За миг помислям,че съм в Рая,

оглеждам се наоколо - дървета,

реката шумно отброява

откраднатото време.

Сега почти я виждам...

бяла плът,червена рокля,

прозрачният ѝ шал върху увиснал клон,

засмените очи,красивите ѝ устни.

Последвалата сцена все ме ужасява :

аленият шал,отнесен от водата,

демонът със сините очи,

момичето със зейналата на гърдите,дупка.

"Сърцето ѝ,сърцето ѝ,о,Боже",шепна,

поглеждам демоничните очи :

"Щом като смъртен,си неспособен да го притежаваш,

изяж го като вълк!"

Е. Павлова