Кралят и любимият му бурен

Обичах те,защото бе различна,

със думите си,устните,очите

напомняше ми история любима,

за кралят и скъпият му бурен.

"Растял във кралската градина бурен,

чийто корен не успели да изтръгнат,

заобикаляли го в изобилие високомерни рози,

но не помръднал той и със сантиметър.

На волята му за живот се чудил дълго кралят ,

на упоритостта му сутрин се усмихвал

и не след дълго тайно го обикнал,

защото розите повeхват и омръзват.

Ала след време той кралица си намерил,

презирала тя "плевелът" от вдън душа,

не се стърпяла и във знак на обич,

поискала омразният ѝ корен.

И кралят във палач на любовта си се превърнал,

единствен буренът изкоренил,

на своята кралица коренът му връчил,

поднесъл го върху поднос от злато,през сълзи."

Не помня краят на историята,за жалост...

навярно,кралят е обезумял от мъка,

кралицата оттеглила се в манастир,

а буренът превърнал се във прах.

Прости ми,че ти отредих съдба на бурен,

прости на краля,ролята му взех,

прости и на кралицата,която ме остави,

защото със сърцето ти,умря и част от мен...

Е.П.