За миг помислям,че съм в Рая,
оглеждам се наоколо - дървета,
реката шумно отброява
откраднатото време.
Сега почти я виждам...
бяла плът,червена рокля,
прозрачният ѝ шал върху увиснал клон,
засмените очи,красивите ѝ устни.
Последвалата сцена все ме ужасява :
аленият шал,отнесен от водата,
демонът със сините очи,
момичето със зейналата на гърдите,дупка.
"Сърцето ѝ,сърцето ѝ,о,Боже",шепна,
поглеждам демоничните очи :
"Щом като смъртен,си неспособен да го притежаваш,
изяж го като вълк!"
Е. Павлова
Няма коментари:
Публикуване на коментар