Не изстивай!

Не изстивай!

С дъх ще стопля 

ръцете ти в шепи,

ще изпия снежинките,

капещи от очите ти.

Ще те сгрея с лъч -

сетна усмивка,

ще потърся в косите ти 

аромата на пролет.

Ще напиша "Обичам те" 

с пръсти от мрамор,

ще прегърна горещо 

тялото ти от лед.

Ще погаля страните ти,

мораво бледи,

ще шепна приказки 

за топли страни.

Не изстивай!

Легло ще ни бъде 

земята,скована,

зимата ще ни загърне

със снежен юрган.

Ще броим звездите 

по свода небесен,

луната ще грее

в очите ти.

Не изстивай!

Животът е топъл,

ухае на пролет,

а студът сее смърт 

с дъх на скреж.

Не заспивай!

Сутринта ще открият 

прегърнати двама -

снежен човек и момиче,

дочакало изгрева.

Не умирай!

Аз избрах  

от двама ни 

ти да живееш.

Е.П.

Прахът и хората

Времето е гума върху лист хартия,

трие спомените от съзнанието ни,

заличава стъпките ти от графит.

Дните са крадци на тъпи моливи-

останки от срещи с цвят на дъгата,

скътани трепети от първи целувки.

Минутите са като трудни запетаи,

мастилено летят,когато ги ласкаем,

забравим ли ги,внасят безпорядък.

Хората щедро пилеят времето си -

пръскат го като вълшебен прах,

безразсъдно,без сметка,по много,

но накрая от праха не остава нищо,

а от хората - шепа пепел.

                                                                                                                                                                          Е.П.

Обикна ли ме,Хубавелке ?

Обичам те дотолкова,че другиму не бих те дала,
в далечния си замък ще те отведа
и ще разказват - "някога е там живяла
красавица,най-видна на света."

Ще те заключа в кула,стигаща до небесата,
и на верижка до гърдите си ключа ще окача,
ще чакам бялата ти кърпичка да зърна,
щом яхнал коня си,потегля на война.

Завърна ли се,ще отрежа дългата ти плитка,
да дръзне да се изкачи по нея друг,не ще,
на масата ти всяка нощ ще сядам,за да питам :
"Обикна ли ме,Хубавелке ?"

Поискаш ли да се отидеш,ще те пусна,
но свободата има своята цена,
убий ме със собствените си ръце,
в противен случай,ще умра от самота.

Е.П.