Битка

Самотата ми

си измисли име

и реши да го повтаря,

докато съзнанието ми

не повярва,

че съм влюбена.

"Глупости",

обади се разумът,

но сърцето възрази :

"Давай смело! " .

А разумът отново -

"Почакай! Грешиш!"

Започна битка,

а в битката...

сънища.

Сънувам, че те има,

но си далечен

като реалност,

и измамен

като мираж.

Пръстите ми

не стигат твоите

и никога не вървим,

хванати за ръце.

Ако те исках,

щях да викам,

а аз дори не плача.

Харесвам ли те?

Разумът ще отрече

но и сърцето не е сигурно.

Край на битката

ще сложи този, който

прогони кошмарите

или ги осъществи.

Е.П.