Раздялата в месеци

Януари:

От сбогуването не боли.

Тежи от мисълта,

че няма да се видим.

Февруари:

Раздялата е само повод -

загубеното щастие 

да си възвърнем.

Сълзите са последствия 

от зейналите рани.

Март:

Връхлита ни лъжливо дежа-вю,

отвсякъде ни дебнат стари случки

и сякаш само заедно сме съществували,

а по отделно - никога.

Април:

Вечер пишем любовни писма,

а сутрин ги изгаряме.

Тайно се виним взаимно,

но и молим за прошка.

Май:

Липсва ни смелост

да се погледнем  в очи.

Отбягваме близки срещи.

Юни:

Разделяме се със свидните си "сувенири" -

омразни или непотребни вещи,

доскоро идоли на гаснещата обич.

Юли:

Срещаме различни хора.

Сменяме домът с ново жилище,

приятелите се превръщат в стари познати.

Нощем танцуваме, а сутрин се будим щастливи.

Август:

Тръгваме на път.

Ще запомним зимата с един край,

но свършващотo лято -

с началото на нова тръпка.

Септември:

Постепенно забравяме 

какво ни е свързвало.

Новото чувство прераства в любов.

Октомври:

Болката се е стопила.

Раните са зараснали -

някои са оставили незаличими белези.

Ноември:

Погледите ни се пресичат -

не личи предишната празнота,

на лицата ни греят усмивки.

Декември:

Остава горчивото чувство,

че някога преди били сме 

част от цяло.

Е. П.

Когато зимата настъпи...

Когато зимата настъпи

и цветята посребреят,

когато е притихнал

гръмкият ти смях.

Когато си отиваш

и очите ти са насълзени,

но аз не плача,

спомените ме душат.

Когато посреднощ се будя

и шепна името на друг,

но него не сънувам,

а последната ни среща.

Предричаният край,

когато е дошъл,тогава

ще оценим загубеното

и ще разберем,

че прошката невинаги

помага

и забранената любов 

не трае вечно.

Е.П.

За да бъдем заедно...

Ще бъда Снежната кралица,а ти - порасналият Кай,

на север със шейната ми ще се отправим бързо,

а там с прегръдките си нежни от студа ще те изтръгна,

и ще забравиш свойта Герда и сандъчето ви с рози.

Ще поискам "вечност" да си сглобим от парченца огледало,

и да останем двама в ледения ми дворец навеки,

ала сърцето ти - буца лед,да разтопя ще трябва

и зная после ще попиташ - "Де е Герда ? " .

Как ми се иска в омагьосания цветарник да си остане,

с проклетия гарван или в разбойническия замък,

с целувки от спомените ти да я открадна,

а липсата със снежни чудеса да разсея.

Въздишам...,грешните герои съм избрала,

накрая, с кънки и любима ще те изпратя,знам,

ще се завърнеш с нея там,където лятото царува още, 

а вечността си ,аз, ще споделя със ледения си дворец.

Е. П.

Кралят и любимият му бурен

Обичах те,защото бе различна,

със думите си,устните,очите

напомняше ми история любима,

за кралят и скъпият му бурен.

"Растял във кралската градина бурен,

чийто корен не успели да изтръгнат,

заобикаляли го в изобилие високомерни рози,

но не помръднал той и със сантиметър.

На волята му за живот се чудил дълго кралят ,

на упоритостта му сутрин се усмихвал

и не след дълго тайно го обикнал,

защото розите повeхват и омръзват.

Ала след време той кралица си намерил,

презирала тя "плевелът" от вдън душа,

не се стърпяла и във знак на обич,

поискала омразният ѝ корен.

И кралят във палач на любовта си се превърнал,

единствен буренът изкоренил,

на своята кралица коренът му връчил,

поднесъл го върху поднос от злато,през сълзи."

Не помня краят на историята,за жалост...

навярно,кралят е обезумял от мъка,

кралицата оттеглила се в манастир,

а буренът превърнал се във прах.

Прости ми,че ти отредих съдба на бурен,

прости на краля,ролята му взех,

прости и на кралицата,която ме остави,

защото със сърцето ти,умря и част от мен...

Е.П.

Вълча обич

За миг помислям,че съм в Рая,

оглеждам се наоколо - дървета,

реката шумно отброява

откраднатото време.

Сега почти я виждам...

бяла плът,червена рокля,

прозрачният ѝ шал върху увиснал клон,

засмените очи,красивите ѝ устни.

Последвалата сцена все ме ужасява :

аленият шал,отнесен от водата,

демонът със сините очи,

момичето със зейналата на гърдите,дупка.

"Сърцето ѝ,сърцето ѝ,о,Боже",шепна,

поглеждам демоничните очи :

"Щом като смъртен,си неспособен да го притежаваш,

изяж го като вълк!"

Е. Павлова

Приказка

Дете била съм,но детето бил си ти, 

наивно ми момче,благодаря ти, 

без трикове,илюзии,очите ми отвори, 

пораснах с липсата на еликсири и вълшебни гъби. 

Не се сдобих със смелост,но научих, 

че любовта от приказките е измама, 

подобно на лъжите за чаровни принцове,

 за феи,тикви-колесници,тролове и жаби прокълнати. 

За спящите красавици - не са грешали, 

били са прави,непробудно спяла съм и аз,

 но от вечността целувка ме избави, 

присъща не на благороден принц,а на злодей. 

От омагьосания свят чрез истината ме спаси 

и огледалото пропука се на хиляди парчета, 

сърцето ледено на Снежната кралица се стопи, 

декора срина се,разнесоха се ръкопляскания. 

Останах занемяла,с червен бодил в ръка, 

обляна от прожекторите,глуха,но прозряла : 

за приказка били са нужни двама, 

а досега била съм вечно само аз.

Е. П.