Животът ми е в ремонт

Животът ми е в ремонт. Чувствата ми са у други хора на съхранение. На един дадох надеждата си, на друг - разочарованието. Някой държи щастието ми, а друг разполага с тъгата. Запазих си самотата, скръбта, страха, болката, унинието, безразличието... Заключих ги в една стая. В душата си. Покрих ги, но с прозрачно покривало. Покривалото на безгрижието. Никой не надникна през него. Хората бяха потънали в грижите си. Те винаги виждат само хубавото, само усмивките. Не чуват нотките тъга в гласа ми. Разчитат блясъка в очите ми за признак на щастие.
Те сами живеят в порутени домове с пропукани стени. Лепят тапети върху пукнатините и закачат картини. Гледат през зеещи дупки вместо прозорци. Липсват им стени, но вратите им са заключени с резета и катинари. Не ремонтират от страх, че ще загубят нещо. Но аз раздадох всичко старо. Замазвам пукнатините и отварям прозорците да влезе чист въздух. Пребоядисвам стените в цветовете на дъгата. Отключвам вратите си за близки и непознати. Замитам праха и обирам паяжините от ъглите. А когато приключа...ще си взема всичко. За да го изхвърля!
Домът ми не е антикварен магазин или вехтошарница. Ще запазя само най-ценното. Скъпоценното даже. Като се отърва от излишното като от боклук, замърсяващ дома ми, ще започна наново. Ще събера нови спомени и ще изпитам непознати чувства, а когато и те напукат стените на душата ми, ще изхвърля и тях!

Вече не се боя от промяната. От края. От новото. Осъзнах, че ако оставя всичко, то ще събори дома ми и душата ми ще остане заключена завинаги с болката и страха в нея..

Е.П.

Уловена

Уловена в пръстите ти

пеперуда,

любовта ти е капан.

Ти ме искаш препарирана.

Копнееш за крилете ми

под стъклен похлупак

сред хиляди криле

на пеперуди.

Колекционер на свободи,

сам непознал

какво е свобода.

Размахът на крилете ми 

ще счупи всеки похлупак.

В колекцията ти 

празнината запълни 

със своите криле

или повярвай - 

всеки може да лети!

Последвай ме,

не съществуват 

препарирани мечти.

ЕП

Битка

Самотата ми

си измисли име

и реши да го повтаря,

докато съзнанието ми

не повярва,

че съм влюбена.

"Глупости",

обади се разумът,

но сърцето възрази :

"Давай смело! " .

А разумът отново -

"Почакай! Грешиш!"

Започна битка,

а в битката...

сънища.

Сънувам, че те има,

но си далечен

като реалност,

и измамен

като мираж.

Пръстите ми

не стигат твоите

и никога не вървим,

хванати за ръце.

Ако те исках,

щях да викам,

а аз дори не плача.

Харесвам ли те?

Разумът ще отрече

но и сърцето не е сигурно.

Край на битката

ще сложи този, който

прогони кошмарите

или ги осъществи.

Е.П.

Демон

Вината не е твоя
за студения ми тон 
и грубите нападки.
Не плачи!
Не заслужавам
ангелските ти сълзи.
Да,ти си ангел,
а във вените ми
кръв демонска тече.
Роден съм в адска пещ,
а ти в небесно царство,
крилете ми са черни
като нощното небе,
а твоите са бели
като облаците,
тръгващи си със деня.
Родени сме безсмъртни
във вражда
между земята и небето,
за да умираме
стотици пъти

в самота.

Ти молиш
да ме придружиш
в подземното ми царство,
но то не е за серафими.
Димът му ще покрие
крилете ти със сажди
и няма да успееш
да си тръгнеш никога.

Не искам саможертви...

Крилете ти
изтръгнал бих
със собствените си ръце,
(перо запазил само -
сувенир,)
пред участта
да те лиша от светлина
завинаги.

ЕП

Понякога

Понякога

Как искам да оставя всичко...
да грабна раницата и да тръгна,
без карти и написани маршрути,
по пътеки, неотъпкани от други.
Да захвърля планове
и думи като бъдеще
и перспективи,
да живея днес!
Да тичам с вятъра,
да гоня пеперуди,
да следвам слънцето,
и да броя звездите нощем.
Да стигна края на света,
и да извикам:
-Живея!
от ръба му.

Ще предизвикам
времето на надпревара
и ще го спра във бяга си,
за да си открадна вечност.
Тази вечност ще е само моя,
самотата ми - свобода,
свободата - любов,
любовта ми - живот.

Животът ми ще е
любов,
свобода,
самота.

Понякога.

Как искам да оставя всичко...

Е.П.

Забравената църква

Потънала в водите на забравата,

тя рони каменни сълзи,

а стъклените ѝ очи,

са вперени с молба към Бога.

Небето се оглежда във водите,

понякога сърдито,

друг път ведро,

но винаги невъзмутимо.

Молбата ѝ е глуха...

Сърцевина от празнота,

душа от камък оградена,

тя стене като хората,

но няма кой да изповяда 

болката ѝ.

Дали са се обичали

между руините ѝ,други,

във вярност клетва дали

като нас

под звездното небе...

Боя се клетвите 

са празни думи

между стените

на забравената църква.

Е.П.

Обича ме,не ме обича

Маргаритке,най-бъбриво цвете,

защо мълчиш,а сълзи бели рониш,

кажи "обича ме,не ме обича"

и отдих в тревата ще намериш.

Обича ме...

напролет ще се върне,

целувката ни първа помни,

писмата му е вятърът изгубил,

стихиите презират любовта,човешка.

Не ме обича...

сълзите ти предвещават

и слуховете (за него) били са верни,

че паднал е в борба за правда,

или позорно друга се е врекъл.

Обича ме,не ме обича,

да се завърне жив и здрав,

ще го дочакам ли свободна,

или ще стане като с тебе цвете,

веднъж откъснато,погиваш.

Е.П.