Снежанка и ябълката

Оприличиха ме със Снежанка.

Възразих!

Аз нямам снежна плът

и сочни устни,

бузи алени

и абаносови коси.

Признавам си!

Родена съм през зимата.

През февруари са родени

куп момичета,уви.

Снежанка е една!

И майка ѝ е мъртва,

а моята е жива.

Дотук със разликите.

Завиждам ли ѝ?

Само за джуджетата.

Кой не мечтае за седмина

предани другари.

Какво ме плаши?

Нейната наивност,

злата мащеха

на три пъти я мами.

За дивната ѝ хубост

не мечтая,

вълшебно огледало

името ми да шепти -

"Най-красивата".

И ако ме попитат кой

герой от приказката

да съм бих желала,

ще отвърна :

Ябълката!

Кой пита ябълката

не тъжи ли

за родното дърво,

да си отровена

от вещицата зла,

боли ли?

Да те отхапе някоя Снежанка

а после да изплюе гнусното парче,

оставила те да кървиш...

Снежанка е спасена

със целувка,

принцът я обиква.

Снежанка е родена за кралица!

А ябълката нека гние,

забравена от разказвача,

в някой ъгъл.

 

Снежанка ли?

Аз искам да съм ябълката!

 

 

Е.П.

Зомби

 

Исках да създам богиня,

достойна за възхищение,

с кожа по-бяла от сняг

и студена от зимата,

с коси от махагон

и устни с цвят на мак.

В мечтите ми ухаеше

на ябълкови цветове

и носеше рокля,

изтъкана от мрак.

Сънувах как в очите и

вълни грамадни се борят

и стават на пяна.

Исках да създам богиня,

да възкреся тяло

от безименен гроб,

да вдъхна нов живот

на забравен мъртвец.

Да създам съвършенство.

Да си поиграя на бог

и да обикна богиня.

Исках да създам богиня,

но създадох чудовище!

Сглобих я от крайници

на уличници и детеубийци.

Разкъсват я шевове

и парченца с различни нюанси,

с къдрици  огън

и ириси - парченца лед.

Има дихание на пръст

и устни,лишени от цвят,

неспособна е да говори,

но надявам се е разбрала:

 

"Мило мое,зомби,

 ще те пазя от хората

и тяхната завист,

ще изхвърля огледалата

от цялата къща.

Ще те науча на валс,

и ще танцуваме вечер,

докато звездите

благосклонно ни се усмихват .

Ще ти направя градина

и ще обикнеш цветята,

ще се разхождаме

из природата,с часове.

Къдриците ти ще падат

над прегърбеното ми рамо,

щом ми прошепваш -

"Обичам те!" "

 

Влюбен съм в зомби!

На един вик разстояние

Дели ни само вик,а сто лиани
зелени пипала са впили
в кожата ми немилостиво.
Ни гък от устните ми,
посинели като сливи,
скръбта ми не издаде.
Не събуди снизхождение
печалния ти зов
у моите мъчители.
На ликът ти не откликна
звук болезнено откраднат,
от посинялото ми гърло.
Беззвучието на раздялата
е мойта песен на възхвала
към чудото на любовта.
Лианите са страховете ми,
възпиращи ме да извикам
човека,който си отива.

Човека,който си отива...
теб,сбогувал се любими.

Как се обича бог

Не знаеш колко трудно е
да бъдеш с бог богиня,
когато си родена за пастирка.

Съдбата на шега да ти е отредила
от селската колиба,сред овцете
да се извисиш до небесата,
за да паднеш...

Да те обича до полуда бог,
готов безсмъртието си да жертва,
любовта ви да опази,
а ти с живота си да не разполагаш.

Не е живот
да се съмняваш всеки ден,
че утре той ще си отиде
и да обичаш като за последно.

"Да бе каприз за ден,за два,
а то без край е обич",
да упрекваш себе си и него.

На боговете са простени грешките,
виновна смъртната ще бъде,
но моята вина кой ще плати.

Залагам щастието и живота
на всички простодушни люде,
които някога са ме обичали.

За какво?!

Една любов не струва толкова,
това не е любов,а саможертва,
игра на нерви,кой пръв ще си тръгне.

Аз мога и да скоча във морето
или да ме превърнат във чудовище,
но ако ти осъмнеш като смъртен...?

Кой кого обича повече-
боговете ли ще отстъпят
или ще паднем в краката им
като разкаяни грешници,
молещи за опрощение.

Не знаеш колко трудно се обича бог,
когато се бориш с безсмъртни,
очакващи да се предадеш...

Една любов не струва толкова,
кой ще си тръгне пръв,
кой повече ще жертва...
предстои да разберем.


Е.П.

Малката русалка

Да се превърна в пяна
и морето да я отнесе,
вълните да потулят
нямата ми обич -
не ми отреждай роля,
чийто край е предрешен,
не ме обричай на съдба,
чийто финал е тъжен.
Кой те излъга,принце,
приказка,че е живота,
защо избра ми
Малката русалка ?
Щом искаш ми вземи
безсмъртната душа -
без теб не струва,
(бездруго не е моя
по рождение...,)
гласът си ще прежаля,
и ангелски да е,
ти ще обикнеш друга.
Справедливост?
Да спася живота ти
от отломките на смъртта,
рискувайки своя,
за да загубя свободата
и обичните ми същества.
Да жертвам всичко
за едно "Обичам те",
което ще принадлежи
на смъртна.
В любимите ти приказки
не виждам нищо честно.

Молиш ме през сълзи
да стана на пяна,
да не би да се уплаши,
че ще ме обикнеш,
или искаш да ме няма,
за да си щастлив с нея.

"Простете ми,Ваше височество,
но сте надценили любовта ми -
Малката русалка не е роля
за проста придворна дама."

Е.П.

Как обичат птиците...

Аз съм ранено птиче,

приютено в дланите ти.

Благодаря ти,

че единствен спря

и коленичи в тревата,

но откъснати крила

не се лекуват с обич.
Сълзите ти измокриха

перата ми от жалост,

стопли ме с дъх

или ме целуни за сбогом.

Не искай да летя!

Небето ме презря

за слабостта ми

и наказа птичия ми дух

с откъснати криле.

"Щом като мечтаеш

за човешки облик,

за какво са ти?',

присмяха ми се птиците.

Откакто те видях,

разбрах какво е обич

и защо за нас е грях;

забравих птици и простори,

искам теб - човека!

Аз съм ранено птиче,

приютено в дланите ти,

готово да умре,

но не и да лети.

В ръцете ти

смъртта е лека,

съня в пръстта, 

по-хубав и от полет.

Как да летя?

Напуснала земята,

ще оставя част от себе си

в ръцете ти завинаги.

 

Сърцето ми е в дланите ти.

 

 

Е.П.



В плен

 

На сънищата ти

съм в плен,

не мога да се скрия!

Не мога да избягам,

погледът ти

ме настига.

В кафез от злато

ме заключи

като птица лекокрила.

Да пея нямам сила.

Във вериги от коприна

окова ръцете ми

за наказание.

Как се лети

с отрязани крила?

Танцувам в полусън,

заложница

на твоята магия.

Развали я !

Треперя не от студ

и посред зима

кълна се -

кристално огледало

от сълзите ми

ще има!

С воал от дъх

ще го покрия,

с пръсти ще изпиша :

"Когато ме покани

в сънищата ти да вляза,

ти каза "спътница",

а не робиня!

Пусни душата ми,

пусни я..."

 

Е.П.