Билков чай

Чувствата ни са като чай,

от нас зависи колко захар ще добавим.

" Малко мед"," Не,благодаря,

във Англия го пием с мляко".

Страстта ухае на кафе,

изстинало или горещо,

защо все пак го предпочитаме горчиво?

"Студена лимонада вам е нужна

или ще кажете какао?"

Ледът охлажда ледените хора,

какаото чертае пътя към сърцето.

"Не бих желал единствено боза

и пасти не обичам...."

любезността и остроумието са излишни

"локум,халва или бонбони",

нима това е най-голямата ни грижа,

щом чаят ни е подсладен с презрение...

                                                                                                                       Е.П.

Градината ми ще потъне в тръни

Червените рози ухаят на скръб,

листата им съхнат без твоите сълзи,

птиците падат, както летят,

уморени да търсят следите ти.

Статуите се пропукват от мълчание,

събеседник им е станал разрухата,

прах покрива трапезата и покоите ти,

червеи си поделят храната ти.

Уж, зверовете разкъсвали жертвите си,

а ти по човешки изтръгна сърцето ми,

отнесе го със себе си, щом ме напусна,

забравила, че без теб съм погубен.

Не се боя, че ускори проклятието ми,

живот без теб е равнозначен на смърт,

когато не се тревожа за щастието ти,

измъчва ме единствено въпроса :

"щом си тръгна,

кой ще се грижи за нашите рози?"

Градината ми ще потъне в тръни.


Е.П.

Божествено

Любовта загърбва достойнството

и прегръща прошката,

затваря очи за измяната

и чака търпеливо.

Тя винаги помни усмивките

и никога плача,

копнее за рози през зимата,

докато гази през тръни.

Върви ръка за ръка с верността,

без да моли,нито да обещава,

не дръзва да търси заслуги,

задето ни извисява до Рая.

Е.П.

Моят пръстен

Не аз, а друга ще те чака пред олтара

със тежка роба и с венец цветя,

във вярност ще ти се кълне, поруменяла,

а  устните ти ще докоснат детската уста.

Сред огън и тамян свещеникът ще ви венчае,

на палецът ти моят пръстен, докато блести,

а мисълта эа моята съдба ще те терэае

с години чак до сетния ти дъх.

Когато си отидеш, дъщеря ти ще го носи,

а хората ще шушнат, че е прокълнат,

но със эеления си камък той ще паэи

история на осем века, писана със кръв.

Е.П.

Събудих се....

Събудих се,обляна от сълзи-
загубих те насън преди
да съм те срещнала наяве.
Измислих те.Прощавай!
"Бях самотна" не е оправдание,
виновна е фантазията ми...
Обикнах те в съня си,
но от клепките ми той избяга,
прогониха го дневните лъчи.
"Проклета светлина,защо ми го отне?"
Обрече ме да диря сянка,
когато тъмнината няма цвят,
когато...
Измислените хора нямат плът,
нито очи,с които се сбогуват.

Раздялата в месеци

Януари:

От сбогуването не боли.

Тежи от мисълта,

че няма да се видим.

Февруари:

Раздялата е само повод -

загубеното щастие 

да си възвърнем.

Сълзите са последствия 

от зейналите рани.

Март:

Връхлита ни лъжливо дежа-вю,

отвсякъде ни дебнат стари случки

и сякаш само заедно сме съществували,

а по отделно - никога.

Април:

Вечер пишем любовни писма,

а сутрин ги изгаряме.

Тайно се виним взаимно,

но и молим за прошка.

Май:

Липсва ни смелост

да се погледнем  в очи.

Отбягваме близки срещи.

Юни:

Разделяме се със свидните си "сувенири" -

омразни или непотребни вещи,

доскоро идоли на гаснещата обич.

Юли:

Срещаме различни хора.

Сменяме домът с ново жилище,

приятелите се превръщат в стари познати.

Нощем танцуваме, а сутрин се будим щастливи.

Август:

Тръгваме на път.

Ще запомним зимата с един край,

но свършващотo лято -

с началото на нова тръпка.

Септември:

Постепенно забравяме 

какво ни е свързвало.

Новото чувство прераства в любов.

Октомври:

Болката се е стопила.

Раните са зараснали -

някои са оставили незаличими белези.

Ноември:

Погледите ни се пресичат -

не личи предишната празнота,

на лицата ни греят усмивки.

Декември:

Остава горчивото чувство,

че някога преди били сме 

част от цяло.

Е. П.

Когато зимата настъпи...

Когато зимата настъпи

и цветята посребреят,

когато е притихнал

гръмкият ти смях.

Когато си отиваш

и очите ти са насълзени,

но аз не плача,

спомените ме душат.

Когато посреднощ се будя

и шепна името на друг,

но него не сънувам,

а последната ни среща.

Предричаният край,

когато е дошъл,тогава

ще оценим загубеното

и ще разберем,

че прошката невинаги

помага

и забранената любов 

не трае вечно.

Е.П.