Ново начало

 

Днес казвам стига. Млък на разума и доводите му. На всяко "няма смисъл". На предварително написаните сценарии с нещастен край. "Фин" на заснетите в ума ми филми, които не съм изиграла. Продължавам всички точки в многоточие и тръгвам, откъдето спрях. Веднъж се отказах, втори, трети, четвърти път.... ако продължавам така, ще бягам винаги! Но не и сега. Не повече. Баста! Ще запълня празните страници от книгата на живота си с изживени събития. Ще пиша, рисувам, драскам, преправям, местя редове. Ще творя! Не с мисли, съзерцания, планове, предчувствия, спомени... А с болка, сълзи, разочарования. Искам да страдам. Да ме предават. Да плача. Да разбият надеждите ми една по една. Да отнемат вярата ми капка по капка. Да охулят любовта ми. Искам... НЕ!... Действам! Правя дребна стъпка. Напред. Аз съм човек, а не рак, стига ми ходене назад. Крачка към теб и ... може би поемам пътя към щастието си. Може би тя е късметът, който ми липсва. Пробвам ли, ще спечеля. Дори да страдам. Дори да разбият сърцето ми. Няма да съжалявам. Поне ще съм опитала. Въпреки... всички въпреки. Те водят само до задънени улици.

 

 

Е.П.

Желание

Зад всяко пожелание

стои име,

зад всяко име-

място,

зад всяко място-

преживяване,

всяко преживяване оставя

спомен.

Спомените са минало,

миналото е вчера,

вчера не е днес.

Днес те има,

а утре не!

Ще се срещнем

в 00:00

на нашето място -

в ума ми.

Пожелах си теб!

Дано ми се сбъднеш...

 

 

Е.П.

Молитва за Теб

Днес. Аз, атеистът, безбожната, анархистката, се моля! За теб...
Нека те обикне синеоко момиче с трапчинки, розов чадър и шарени чорапи.
Нека превърне животът ти в приказка! Една от тези, които чете.
Моля се да я последваш в омагьосаната гора. Да следвате трохички в търсене на щастие. Да откриете къща от карамел и бисквити и да заживеете заедно. Да, карамел! Синеочка ще прави най-хубавия, който някога си опитвал. Ще ухае на ванилия и щипка мечтателност. Ще отглежда най-красивите рози в малката ви градина. Жълти, червени, розови. Бели! Погледнеш ли ги, ще почувстваш лека болка отляво, но няма да помниш защо...
Взреш ли се в очите на Синеочка, ще чувстваш, че летиш в небесата. Тя ще ти пее с гласа си на славей, а около вас ще тичат руси момичета с имена на цветя. Ще гледат света, отразен през пъстрите ти очи.
"Виж птицата, татко!"
Птицата... Духът ми.
Душата на свободолюбивото момиче, жертвало тялото си на смъртна, за да те види щастлив.
Днес. Аз, атеистът, безбожната, анархистката, се моля :
"Нека те обикне момиче със сини очи!".
И в кафявите ми ириси блести тъга.

 

Е.П.

Щастие на глътки

Целувам те, защото съм пияна. Удавих разума си в чашата със водка. Забравих всички страхове и предразсъдъци. Размазах всички образи на хора с висок морал, които са нещастни. До дъното на своите изсъхнали души. Забравили какво е обич, и какво е радост. С високата си нравственост са свикнали да стискат хората като лимони. Отнемат соковете им - убиват волята им за живот, искрата лудост, волността. Чувам ги как точат лиги насреща за моя живец. Но аз облизвам устни и си сипвам алкохол.
Гледаме се през стъклената бутилка. Образът ти танцува. Устните ти мърдат смешно. Казваш ли нещо? В съзнанието ми шептиш. Навярно се надвикваш с музиката. Но аз не чувам и половината от думите ти. Не искам. Думи. Истини. На кого са му притрябвали, когато има пълна чаша и празно сърце. Не и не мен... Налей ми още! Умирам от жажда. Душата ми пресъхва като устните. Взирам се тъжно в дъното и отброявам последните глътки радост.Още една и ще остана сама със самотата и разкаянието си.
Дръпваш празната ми чаша. Наблюдавам красивите ти пръсти. После устните - червени линии, изтеглени в безкрайност. Очите ти отразяват блясъка на моите. Светят с неизчерпаема надежда за обич.
Целувам те! Сега го искам. Аз съм смела! Никой няма да ме спре...
Съществува една неписана истина. Когато си пиян, ти е простено да целунеш всекиго. Дори човека, когото обичаш. Изтрезнееш ли, не е нужно да се извиняваш. Ще мисли, че не помниш.

 

Е.П.

Нямам време...

"Нямам време"...

Всички сме го казвали. Аз на момчето, което неколкократно ме канеше на среща, ти на съседката си. Същата, която подозираше, че тайно е хлътнала по теб. Осъзнаваш или не, с липсата на време оправдаваме липсата си на чувства. Романтични чувства. Привързаност. Тръпка. Искрица.

Истината ? Влюбен ли си лудо в някого, искаш да прекарваш всяка стотна от секундата с него. Дните ти без него са безсмислени. Нощите - безкрайно самотни.

Любимият ти компенсира отсъствието си в реалността с появата си в сънищата ти. Той е неканен гостенин. Винаги около теб. В случайно чуто име. В любим филм. В стара балада. В надписа на табела. В сърцето ти.

Когато казваме "нямам време", устните ни безмълвно допълват "за теб".

Е.П.

Приятели ?

Многото приятели водят до много грижи. Днес един е с разбито сърце, утре друг среща любовта на живота си, а трети ти звъни, че родителите му се развеждат. Тичаш от къща на къща, за да бъдеш нечия душевна опора или да споделиш дългоочакваното му щастие. Понякога надпреварата с времето е забавна, чувството за удовлетвореност те кара да забравиш собствените си проблеми. Тези, които никога, ама никога, не казваш на никой от приятелите си, независимо колко дълго го познаваш. Или колко ти е тежко. И не защото му нямаш доверие. Просто не искаш да го тревожиш...
Идва безоблачният ден, в който нещата за всички се подреждат. Излекували са раните си и гребат с пълни шепи от живота. Всички освен теб.

 

Щастливите приятели са най-неблагодарните хора. Никога не помнят как довчера са плакали на рамото ти, когато всички други са им затваряли телефона. Но твоята болка остава неразказана. Радваш се за веселите си другари, докато вътрешно се рониш водопади сълзи.
Мълчаливо. Тихо. Така обичат истинските приятели.

Е.П.

Въпрос на съдба

Спомни си онзи ден... Как упорито газя тревата с новите си кецове, за да те стигна. Как слънцето грее жарко, докато ръцете ни се кръстосват за пръв път. Линиите на съдбата изгарят дланите ни след докосването. Последният от топлите летни дни се отразява в очите ни с цялото си великолепие на умиращ сезон. В ирисите ни блясва новата искра на нещо по-старо от нас. Погледите ни се следят напрегнато. Носят спомена за хиляди запознанства през вековете. Старите ни души ликуват от срещата. Писано ни е да се влюбваме отново и отново. Да умираме, за да се срещнем пак. Аз и ти сме само половинка от връзка, разкъсана преди стотици години. Могъщо, древно цяло, копнеещо да съедини частите си в едно отново.
В десетки животи сме били разделяни от същите пропасти като в този - страх, предразсъдъци, гордост. Вече не ни застрашават войни или чуми, поколения семейни вражди или диктаторски режими. Следваме една цел, уж вървим по един път, но ръцете ни не се сплитат.

 

Сега си представи, че онзи летен ден е само сън и си забравил името ми, защото никога не си го научавал. На съдбата може да ѝ е омръзнало да ни дава шансове. Настоящият ни дъх е сетната ни възможност да бъдем заедно. Последната надежда на провидението, че любовта все пак ще победи. Ако сега не преборим страховете си, няма да се срещнем никога повече. Нито в следващия, нито в по-следващия си живот. Ще прекараме остатъка от вечността в самота. Хиляди напразни съществувания, в които половината ни душа липсва. Но ние никога не я откриваме...

Е.П.