Целувам те, защото съм пияна. Удавих разума си в чашата със водка. Забравих всички страхове и предразсъдъци. Размазах всички образи на хора с висок морал, които са нещастни. До дъното на своите изсъхнали души. Забравили какво е обич, и какво е радост. С високата си нравственост са свикнали да стискат хората като лимони. Отнемат соковете им - убиват волята им за живот, искрата лудост, волността. Чувам ги как точат лиги насреща за моя живец. Но аз облизвам устни и си сипвам алкохол.
Гледаме се през стъклената бутилка. Образът ти танцува. Устните ти мърдат смешно. Казваш ли нещо? В съзнанието ми шептиш. Навярно се надвикваш с музиката. Но аз не чувам и половината от думите ти. Не искам. Думи. Истини. На кого са му притрябвали, когато има пълна чаша и празно сърце. Не и не мен... Налей ми още! Умирам от жажда. Душата ми пресъхва като устните. Взирам се тъжно в дъното и отброявам последните глътки радост.Още една и ще остана сама със самотата и разкаянието си.
Дръпваш празната ми чаша. Наблюдавам красивите ти пръсти. После устните - червени линии, изтеглени в безкрайност. Очите ти отразяват блясъка на моите. Светят с неизчерпаема надежда за обич.
Целувам те! Сега го искам. Аз съм смела! Никой няма да ме спре...
Съществува една неписана истина. Когато си пиян, ти е простено да целунеш всекиго. Дори човека, когото обичаш. Изтрезнееш ли, не е нужно да се извиняваш. Ще мисли, че не помниш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар