Прегръдка за сбогом

Прегръдка. Една дума, а разказва цяла история. Любов, започнала и приключила със срещата и разлъката на две тела...
Ръцете ти рисуваха символите на раздялата по гърба ми. Упоена от аромата ти, не ги разчетох. Сега изгарят кожата ми като жигосани. Съжалявам, че не сплетох пръсти около врата ти. Ръцете ми стърчаха безчувствено като на малко дете. Неусетно сграбчено в обятията на някой възрастен. Изплашено. Крехко. А слабият си бил ти! Уязвим и открит. Прегръдката ти е крещяла. Била е зов за помощ. А аз наивно съм се радвала на близостта ти. Попивала съм топлината ти с всяка пора на тялото си.
Само ако знаех, че се сбогуваш... Пускаш ме като товар, вързан за врата ти. Оставяш ме да потъна заради собствената ми тежест. Да се забравя в грешките на миналото. В пропуснатите шансове. В наивните си надежди. Да посивея от чувство за вина и съжаление. Да се удавя в сълзите си.
Само ако знаех, че се сбогуваш... щях да те сграбча като спасителна жилетка. Щях да плача на глас, а не да тържествувам вътрешно. Щях да шепна... НЕ! ... да кажа... НЕ!... да викам...
- Не искам прегръдка за сбогом!

Е.П.