Белезите са красиви

Белезите са красиви. Всеки, който твърди обратното, е сляп. В тях няма нищо срамно или отблъскващо. Всеки белег има своя чар. Разказва история. Розовите пътеки по тялото ни водят към безгрижните дни на детството. Лудориите от любов. Страха от тъмното. Паданията от колело. Спъванията по време на игра. Глупостите от гняв. Отмъщенията на хората. Болезнени загуби.
Някои истории са забавни, други - тъжни. Едни предизвикват гняв и болка, други - широка усмивка и нотка носталгия. Като цвета им. Розови или тъмно кафяви. Червени като разцъфващи рози или с цвят на захвърлена обелка банан.
Тяло с белези е като лист, нашарен с разноцветни боички. Някои рисуват доброволно по него. Други са били изпреварени от съдбата.
Хората с белези са като небето, осеяно с облаци. Ако се заиграете, по телата им може да откриете причудливи форми. Те не са заразни. Разговорът с тях не изисква маска. Или милосърдието на монахиня към умиращ. По-добре физически обезобразен отколкото духовно! Първото е хирургически поправимо, но глупостта - трудно излечима.
Затова когато пак видиш момичето с тъмни линии по лицето, кажи и колко красиви са очите ѝ.