"Нямам време"...
Всички сме го казвали. Аз на момчето, което неколкократно ме канеше на среща, ти на съседката си. Същата, която подозираше, че тайно е хлътнала по теб. Осъзнаваш или не, с липсата на време оправдаваме липсата си на чувства. Романтични чувства. Привързаност. Тръпка. Искрица.
Истината ? Влюбен ли си лудо в някого, искаш да прекарваш всяка стотна от секундата с него. Дните ти без него са безсмислени. Нощите - безкрайно самотни.
Любимият ти компенсира отсъствието си в реалността с появата си в сънищата ти. Той е неканен гостенин. Винаги около теб. В случайно чуто име. В любим филм. В стара балада. В надписа на табела. В сърцето ти.
Когато казваме "нямам време", устните ни безмълвно допълват "за теб".
Няма коментари:
Публикуване на коментар